Трансформирай малките неща в празник ♥ ОШО
„ Tea Ceremony “ by Isoda Koryusai (1735-1790)
Изкуството на живеенето
Някога мислили ли сте за какво по целия свят, във всички култури, във всички общества има по няколко дни в годината за празнуване? Тези няколко дни за празнуване са просто за отплата - тъй като тези общества са лишили целия празник от живота ви и в случай че нищо не ви се даде като отплата, животът ви може да се трансформира в заплаха за културата.
Всяка просвета би трябвало да ти даде някаква отплата, тъй че да не се чувстваш изцяло изгубен в нещастието, в тъгата. Но тези обезщетения са подправени. Фойерверките и шарените светлини не могат да те развеселят. Те са единствено за децата - за теб те са просто досадни. Но в твоя вътрешен свят може да има една непрекъснатост от светлини, песни, наслади.
Винаги помни, че обществото те компенсира, когато почувства, че в случай че не се компенсира, това, което е потиснато, може да експлодира, създавайки рискова обстановка. Обществото намира някакъв метод да ти разреши да освободиш потиснатото - само че това не е същински празник и не може да бъде същински.
Истинският празник би трябвало да пристигна от твоя живот, да бъде в твоя живот. Истинският празник не може да се преценява с календара -че на първи ноември би трябвало да празнуваш. Странно, по какъв начин цяла година си трагичен, а на първи ноември внезапно ще излезеш от нещастието, ще затанцуваш? Или нещастието е било подправено, или първи ноември е подправен - не могат и двете да са правилни. И щом първи ноември отмине, вие сте още веднъж в своите тъмни дупки, всеки в своето злощастие, всеки 6 своята тъга.
Животът би трябвало да бъде един непрестанен празник, един целогодишен фестивал на светлините. Едва тогава можеш да израснеш, можеш да разцъфтиш.
Трансформирай дребните неща в празник.
Например в Япония имат чайната гала. Във всеки Дзен-манастир и във всеки дом, който може да си го разреши, имат по един дребен храм за пиянство на чай. Така чаят не е към този момент нещо нормално, тривиално - те са го трансформирали в празник. Храмът за пиянство на чай е изработен по избран метод - в хубава градина, с прелестно езеро, в езерото лебеди, на всички места цветя. Гостите идват и би трябвало да си оставят обувките извън - това е храм. И щом влезеш в храма, не можеш да приказваш, ще би трябвало да оставиш мисленето и мислите си и речите си извън при обувките. Сядате в медитативна поза и домакинята, дамата, която ви подготвя чая - придвижванията й са толкоз грациозни, тя все едно танцува, шета в близост, до момента в който подготвя чая, поставя чаши и чинийки пред бас все едно сте някакви богове. С такова почитание... тя се покланя и вие й отвръщате със същото почитание.
Чаят е подготвен в специфичен самовар, който издава прелестни звуци, сами по себе си музика. И това, че всеки би трябвало първо да слуша музиката на чая, е част от чайната гала. Така че всеки е в тишина, слуша... птици пеят на открито в градината, а самоварът... чаят основава своя лична ария. Наоколо мир и успокоение...
Когато чаят е подготвен и се налее по чашите на всички, не просто ще го изпиете по този начин, както хората вършат на всички места. Първо ще помиришете аромата на чая. Ще отпиете от чая по този начин, като че ли е пристигнал от отвъдното, постепенно - няма закъде да се бърза. Някой може да стартира да свири на флейта или на ситар. Нещо нормално - просто чай - само че те са го трансформирали в един прелестен набожен празник. Всеки си отива от него заздравен, обновен, чувствайки се по-млад, по-жизнен.
А това, което може да се прави с чая, може да се прави и с всичко останало - с твоите облекла, с храната ти. Хората живеят все едно насън - инак всяка тъкан, всяка дреха има своя хубост, свое възприятие. Ако си сензитивен, тогава дрехата не е просто да покрива тялото ти, а нещо, което показва твоята характерност, нещо, което показва твоя усет, твоята просвета, твоето създание. Всичко, което правиш, би трябвало да показва теб, би трябвало да носи твоя автограф. Тогава животът се трансформира в един непрестанен празник.
Дори и когато се разболееш и лежиш на легло, можеш да превърнеш тези моменти на лежене в леглото в моменти на хубост и наслада, в моменти на релаксация и отмора, в моменти на медитация, в моменти на слушане на музика или лирика. Няма потребност да се натъжаваш, че си болен. Би трябвало да си благополучен, че всички са на работа, а ти си в леглото като някой цар, почиваш си - някой ти подготвя чай, самоварът пее своята ария, някой другар ти е предложил да пристигна и да ти посвири на флейта...
Тези неща са по-важни от всяко лекарство. Когато си болен, викаш лекар. Но което е по-важно, викаш тези, които те обичат, тъй като няма по-важно лекарство от любовта. Викаш тези, които могат да основат хубост, музика, лирика към теб, тъй като нищо не лекува по този начин както празничното въодушевление. Лекарството е най-нисшият тип лекуване - само че наподобява като че ли сме не запомнили всичко, тъй че би трябвало да подвластен от лекарство и да бъдем нацупени и тъжни, сякаш ти липсва някаква голяма наслада, която си имал в службата! На работа си бил печален - единствено един свободен ден, а ти и през този ден се държиш за нещастието - не го оставяш.
Правете всичко да е креативно, извлечете най-хубавото и от най-лошата обстановка - ето това назовавам аз изкуство да се живее. И в случай че един човек е живял целия си живот трансформирайки всеки миг и всяка фаза от него в хубост, в обич, в наслада, естествено е гибелта му да бъда висшият връх в цялото му витално изпитание. Последните линии... гибелта му няма да бъде грозна, каквато нормално се случва ежедневно на всички.
Ако гибелта е грозна, това значи, че целият ти живот е бил пропилян. Смъртта би трябвало да е едно спокойно приемане, едно любящо нахлуване в непознатото, едно радостно „ довиждане “ на старите другари, на остарелия свят. Не би трябвало да има никаква покруса в нея.
Из: „ За зрелостта “, Ошо, изд. „ Гуторанов и наследник “, 2002 г.
Картина: „ Tea Ceremony “ by Isoda Koryusai (1735-1790); commons.wikimedia.org
